Майкъл Дъглас, Катлийн Търнър и Дани де Вито работят за трети път заедно (след “Романс с камъка” и “Перлата на Нил”) с невероятен ефект в тази мрачна, смущаваща комедия за брачните травми и отмъщения. Дъглас и Търнър (в едни от най-добрите роли в кариерите си) играят еснафските консуматори сем. Роуз (Оливър и Барбара), чийто наглед съвършен брак е всъщност пред разпад. Единственото, което ги свързва (освен двете им деца- колежани), е тяхната безупречна къща-мечта, купена от Оливър и обзаведена от Барбара с перфекционизъм. Когато Барбара усеща вкуса на финансовата независимост, решава да поиска развод от Оливър – тя иска от него като компенсация “само” къщата и всичко, което е в нея (без неговите дрехи и тоалетните му принадлежности). Той й се присмива, а тя го удря в лицето. Нещата оттук нататък само се усложняват – бракоразводният процес (където се появява и режисьорът Де Вито в ролята на адвоката на Оливър Гавин Д’Амато) води до обиди, заплахи, съсипани вечери и насилие над домашните любимци. И така, неусетно, сем. Роуз започва да съсипва и любимия си дом и неговите мебели. Де Вито демонстрира учудваща зрялост в едва втория си режисьорски филм, като особено се откроява чудесната експресионистична работа на оператора Стивън Бъръм (заснел повечето от филмите на Брайън де Палма). Шокиращ за редови филм на голямо студио, с несимпатични главни герои, нарастващо озлобление и смущаващ финал, Войната на семейство Роуз е хапливо забавна сатира както на брака, така и на материализма на 80-те години.